[History]

Искам да приветствам всички в Толкин раздела. Както сме описали тук ще се занимаваме, обсъждаме или просто ще си говорим за Толкин. Като начало хайде да започнем с това, кой-кога-къде-как-защо прочете първата си толкинова книга?

При мен това стана преди около 5 години. Тогава тъкмо бях приет в 18-то СОУ и трябваше да държа изпити по английски език. За Толкин ми спомена един съученик, който много беше харесал ВнП и ми я препоръча. Така за първи път и аз се потопих в Средната земя и усетих такива чувства и емоции, която все още никоя книга не може да ми даде. След това разбира се изчетох всичко на Толкин, което беше излязло на български. Общо взето всичко започна така

[Вега]

При мен всичко започна през 2002-а година, когато общо взето случайността ме запозна с Толкин.
С майка ми бяхме в пловдивския "Хеликон" и аз си избирах книга с органичението "до 10 лева". Избрах си някаква на Кинг, вече не й помня името, и тъкмо се подготвяхме да излезем, когато на майчето й прищракало, че рожденният ми ден е наблизо и решила да превърна покупката в подарък. Каза ми, че може да си избера някоя по-скъпа книга, защото това щял да ми бъде и подаръкът. И тогава намерих Властелинът След това ми извадиха сливиците и през последвалите седмици на лежане я "изядох". После, при едни пътувания до село, дойдоха "Силмарилион", "Недовършените" и "Хобит".
Преди една година се сдобих и с 2 тома от "HoME"

[АнарНирнает]

Нещата при мен са горе-долу също плод на случайност.

Началото на демекври 2002-ра година вкъщи ни бяха дошли на гости едни бивши ученици на баща ми, които живеят в София. На тръгване, момчето казало на нашите, че ми оставя една книга, да съм я бил прочел, когато поискам.
За голяма моя изненада, някъде 15-16 декември аз се тръшвам на легло от някакъв грип и започвам солидно да затлъстявам пред телевизора.

Мина се цяла седмица така - ..мъка, мъка.
Та, вечерта на 20-ти, както си лежах и гледах празно към библиотеката, видях една голяма книга. Ама наистина голяма. Зачудих се какво ли е, защото не ми беше влизала в полезрението дотогава. Взех я, прочетох резюмето на гърба на книгата и.. речното ниво се повдигна, колкото да е потънало стадо коне вътре.

Началото на следващата година разбрах, че има и други книги на Толкин и благодарение на Ран ( ) се сдобих със "Силмарилион". После вече си купих "Недовършени предания" и накрая прочетох "Хобит"..


..така се почна всичко и още си продължава.

[Кемендил]

При мен не беше случайно, бих казал по-скоро че дори беше неизбежно. Защото още от малък залитах към фантастичната литература и митологиите и бе въпрос на време интересите ми да ме отведат и до произведенията на Толкин. Това обаче стана чак в осми клас (т.е. преди пет години), тъй като преди това просто нямаше с кого да обменям информация по тези въпроси. Хората, с които се запознах в новото училище обаче набързо ме ориентираха Разговорите им за "Властелинът на Пръстените" и "Силмарилион" пробудиха в мен голям интерес, после попаднах статия за Толкин в сп. "Фентъзи Фактор" и прочетеното, както и илюстрациите към статията ме заплениха. После разбрах, че ще излиза и филм по книгата и така... Понеже съм педантичен що се отнася до нещата, които много харесвам, прочетох първо "Силмарилион", после "Недовършени предания" (даже си намерих старите издания на "Абагар", защото ми харесваха повече) и т.н. Така стана при мен, общо взето.

[Mike]

хех нека и аз да си кажа
запознанството ми с толкин беше найстина нейзбежно. Имам късмета да имам съседка която преподава литература и от .. ами 8-9 ходишна се лепнах за нейната библиотека. започнах с Карл Май,Майн Рид и други в един момент същата тази съседка ми подари за 12 рожденния ден Хобит ... и така се почна дългата история. Когато бях 7 клас вместо да чета анализи по литература за изпита аз си четях Властелина
в последствие си намерих и гругите книжки,някои неща от фентъзи фактор и дъга и ... като за капак на моето тотално влюбване в Толкин дойде първата Аквалония където се запознах с Любомир Николов, който ме убеди да прочета Властелина на английски за да открия абсолютната красота. Една година по късно имах удоволствието да чуя лекцията на Естел за символа на числата в твор4еството на професора и разбрах че има и други хора които са открили тази красота

[God Emperor]

Всичко започна няколко месеца преди да излезе първият филм. Виновниците - Gamers' Workshop. От известно време наблюдавах в техни статии невинно да се споменава името на Толкин, с приложени към него все хубави прилагателни, а имаше и слухове за предстоящ филм. И така, един не особено слънчев ден тръгнах из Пазарджик на лов по сергиите, намерих си ужасното издание на Бард без приложенията отзад и си го купих за не помня вече колко левчета. Логичното нещо, след като прочетох книжката беше да се влюбя в нея и аз го направих. Още по-логичното нещо, което последва бе да тръгна на лов за другите книжки на Професора и - да - направих го.

[hannibal-king]

Хм... При мен всичко започна... странно Помня, като малък се говореше за ВнП (по разни фентъзи странчики, старателно търсени из НЕТ-а ) , и че имах желание да я прочета, но все си мислех, че подобна литература е "трудна за намиране" в България , понеже от всички фентъзи поредици си бях намерил (и то много трудно) "Хрониките на Нарния". И така, за мен ВнП си оставаше далечен обект в пространството, достъпен само за "малцината избрани"... Докато един слънчев ден (по-скоро студена неделя ) трябваше да връщам някаква касетка във видиотеката. Понеже не ми се ходеше реших да поразходя татко (на 11-12 съм бил все пак ). Като се върна той беше взел "Задругата" и де факто от там започна всичко. Реших да потърся все пак книгата и се оказа, че в крайна сметка си я издават (баси обърканото дете съм бил ). И така, за РД-то я получих, и я прочетох за 3 дни... после пак... и пак . Запалих се и си потърсих и други книги. Както се казва, останалото е история...

[Elven]

Аз прочетох "Билбо Бегинс" лятото на 2001, ако не се лъжа. Изпитите ми и кандидатстването за Немската езикова гимназия бяха минали, а аз знаех, че ще излиза филм и сякаш бързах да прочета книгите. Преди това само бях виждала комиксите в старата Дъга и знаех от сестра ми, че и "Билбо Бегинс" и "Властелинът на пръстените" са хубави книги. И наистина такива се оказаха.

[Закнафейн]

Абсолютно случайно се срещнах с Толкин. Преди години отидох с приятел на кино, без предварително избран филм, и се случи ВнП. Филмът ме впечатли, а когато се прибрах вкъщи и баща ми разбра, какво съм гледал, - веднаги извади книгата от библиотеката и ми я подаде. Това беше първия ми досег с толкиновото творчество, като впоследствие прочетох "Силмарилион", "Недовършени предания", "Хобитът" и тн. Предполагам нататък е ясно

[Kronos]

По Толкин ме запали "Силмарилион"-а, който съвсем случайно си купих...После дойдоха "Билбо" и "Властелина", provided by Nifo, който всяка минутка се очаква да се рег-не...
Да се ...хъм... увлека по този невероятно сложен и многопластов свят (да ме прощавате, ама ВнП обхваща кажи речи само 2 мижави години от историята на Средната земя, а е сума ти страници), май си беше много неизбежно!

[DragonSlayer]

"Билбо Бегинс или дотам и обратно", издание на "Народна младеж" от 1979г. прочетох за пръв път когато бях 6 или 7 клас (а това беше наистина отдавна ) Горката книжка - от толкова препрочитане това архаично издание представлява в момента свободни листи, събрани между предната и задната корица на изданието. Това беше детската ми Библия и част от най-приятните ми спомени и представи от тогава са свързани с нея по някакъв начин.

След като пораснах още малко, взех да се замислям дали няма нещо друго, писано от този автор. Така с помощта на приятели, от библиотеките на родителите им, се снабдих с едни стари издания на "Властелина", които дълго не връщах, докато накрая не си купих книгата, та вече нямаше нужда да се моля за "още една седмица". Това беше юношеската ми Библия

После дойдоха и останалите книги, свързани със Средната земя, като откровено си спомням как "Силмарилион" в началото ме караше да препрочитам цели страници, за да успея да свикна със стила и. Никога не свикнах с четенето от монитор, затова и днес Толкиновите книги, макар и пазени, съвсем не изглеждат като нови, а като... често употребявани

[Самознай]

Колкото и да е странно аз вече не си спомням кога точно се запалих по Толкин. Казват че 5 годишен вече съм знаел добре да чета и от малък не можеха да ме разделят с книгите (предимно приключенски) и даже нощем, правейки се че спя, се криех под одеялото с книга и фенерче. От 9-10 годишен започнах да проявявам силен интерес към фантастичната библиотека на баща ми, а първата ми среща с Толкин беше пак в детските ми години-със списанието Дъга и чудесните комикси по Хобит и Задругата. Поне по моите впечатления, през онези години Толкин не беше някакъв чак толкова популярен писател в България, така че не беше особено лесно да се сдобиеш с негова книга. По-късно от мой приятел ми попадна издание на Хобит, а след това и Задругата (спомям си че беше червена книга, а имаше и още една - с Двете Кули и Краля, но нея не ми я даде). Определено ми харесаха, но не станах чак такъв Толкин маниак, какъвто съм сега. Особено силно се запалих обаче около 97 година когато се запознах с бъдещите си приятели и колеги от групата Лот Лориен-някои от тях имаха книги (Хобит и ВнП) и бяха много запалени, та покрай тях... Едва около излизането на филма, Толкин изведнъж стана много популярен и едва тогава се сдобих със собствени издания на всичко негово което е превеждано на български-първо ВнП и Хобит, после Силмарилион и Недовършените и т.н...и сега продължавам да си препрочитам всяка книга по 2-3 пъти годишно...даже наскоро приключих за пореден път с Властелина и започнах Силмарилиона...има някаква магия в тези книги...никога не ми омръзват...

[Елерина]

Тая история съм я разказвала вече, та ще се опитам да я разкажа без отклонения, че вече съм стара и не помня добре :Р

Не помня кога точно прочетох Властелина, но книгите са от времето на баща ми (онова старо, двутомно издание). Тъй като бях почнала да чета доста малка, на 9-10 вече бях прочела детските книги от библиотеката в моята стая и се ровех из тези в хола. И (както правя и до днес) разпитвах майка ми и баща ми коя книга каква е и дали ще ми хареса. И баща ми ми препоръча Властелина.

Изчетох я за отрицателно време. После я изчетох още 20-на пъти, като редувах и с Хобита (още по-старото издание със "злите духове" вместо "орки"). По онова време не познавах никого, с когото да си общувам на тази тема, защото никой от приятелите ми не бяха я чели. Бях луднала - почерка ми придоби елфически вид, знаех наизуст всички стихотворения и т.н.

И един ден (може би съм била вече в гимназията) баща ми се прибира и вика - "Ауу, да знаеш какво ти нося!". А, какво може да ми носи? И вади една книга с дракон на корицата. Аз гледа тъпо известно време, понеже не схваща защо тоз ентусиазъм за една книга. И после очички засича автор - Толкин и очички стават на панички.

Обаче Силмарилион се оказа тегава и едва я прочетох (даже не помня дали я прочетох цялата). Е, минаха още 1-2 години и тогава вече я прочетох качествено и - край. Вече бях вербувана доживот. После дойдоха Недовършените предания, два тома на HоMЕ и разни други неща. Започнах да влизам из разни сайтове из интернет, дори намерих един човек от гимназията, който също си падаше по Толкин. И после чатове-матове, форуми-моруми и... went the horse into the river and it happened one

П.С. Рожденият ми ден е на 19.06, ако някой реши да ми подари Властелина, защото в желанието си да просветлявам хората в правата вяра, му изгубих дирите и никой не си признава, че е в него (гррр)!

[Арвен]

При мен запознанството с Толкин започна през 2001 или 2002 г. , когато гледах на кино "Задругата на пръстена" в старото кино Мир в София. Аз съм от онези същества, които си мислят, че ако филмите не бяха излязли, може би нямаше да чуя за книгите и да се потопя в магията създадена от Толкин да речем навреме . Макар че за да обикнеш една книга не е необходимо нещо повече от сърце.
За рождения ми ден през 2002 г. получих издание на руски на "Задругата на пръстена", а след като я излапах с кориците (после прочетох и първата част на английски) последваха и останалите две - "Двете кули" и "завръщането на краля" (прочетени и на български, разбира се), после "Хобит" (от който между другото ми липсват няколко страници, макар изданието да не е толкова старо). "Силмарилион"-ът прочетох за първи път по-късно мисля през 2004 г. , когато вече членувах в БГТФ, последван от "Недовършени предания", "Опасното кралство", "Роувърандъм"...

[Ганима]

Преди много, много години...
В една съвсем позната ни Галактика, моя милост усилено търсеше книжки в Библиотеката, които вече да не е чела по няколко пъти .
Ммм... май не това беше началото, но е някъде там .
Толкова пъти съм го описвала и все по различен начин...
Нямам спомен кога открих "Дъга". Но си спомням как открих първата книга на "Дюна" , а минути по-късно и "Властелина..." - на онзи големия пазар в Димитровград, на сергия за стари книги. И много щастлива изтичах да намеря Меги (майка ми) и да помоля за парички, понеже не ми достигаха .
Когато се върнахме в Пазарджик, обиколих из книжарници и сергии за книги да питам дали имат втората. А тя още не бе излязла от печат (!)...
По онова време единствено с брат ми споделях "лудостта" . Едва дочакахме втората, а после "Силмарилион", "Недовършените..." (за мен все още са... ).
"Хобит" прочетох доста по-късно. Книгата де, комиксът в "Дъга" е препрочитан безброй пъти.
Последно (изцяло) четох "Опасното кралство", а в "Роувърандъм" се спънах някъде в началото и го оставих за друг период.
А най-, най-, най-любимо от всичко ми е "Листо от Дребносръчко".

[Талиесин]

Списание Дъга, някъде към края на 80-те... С адаптацията по Хобит и последвалата по Властелина. Още си пазя някъде броевете...

После дойде онзи февруари 1991, когато изнамерих вкъщи току-що донесения от майка ми току-що появил се "Властелин...". Нататък се продължи с Хобит, после с едно английско издание на Силмарилион, после с българските... Леле, толкова ли отдавна беше?!

[Greenleaf]

Арвен написа на Nov 30 2006, 03:16 PM :

При мен запознанството с Толкин започна през 2001 или 2002 г. , когато гледах на кино "Задругата на пръстена" в старото кино Мир в София. Аз съм от онези същества, които си мислят, че ако филмите не бяха излязли, може би нямаше да чуя за книгите и да се потопя в магията създадена от Толкин да речем навреме

Също така съм и аз. Трябва да съм благодарен на Питър Джаксън за това, че открих света на Професора... и всъщност аз не се запалих от филма, а само от рекламата, която бях видял доста преди да илзезе самата продукция. Въпреки, че много набързо даваха кадри от "Задругата", със съответнаат музика, успях да мерна острите уши на Леголас и Арвен, черните конници, Боромир в Мория, Арагорн в Брее, Гимли... е тогава не знаех за какво иде реч и кой кой е, но просто рекламата ме впечатли много - елфи, джуджета, орки... много се надъхах да гледам филма...
и така юни, 2002. Един съученик ми каза, че бил намерил някакъв филм с фентъзи същества - казвал се "Властелина на пръстените". Съответно аз се сетих, че съм гледал реклама на тоя филм и веднага му дадох зор да го гледаме... and so it began... още от първата сцена - битката на Последният съюз и елфическият строй в златстите брони и с красивите оръжия - филма ме грабна... следващите години изгледах и останалите части и едв аслед това прочетох книгите... и станах голям почитател на Толкиновото творчество...
Та ето как някой може да се заплаи и от една реклама

[Mellindor]

При мен пък всичко започна от анимационното филмче "Завръщането на краля". Един приятел на брат ми имаше много пиратски видеокасети, а ние тъкмо си бяхме купили видео... Вземахме от него по половин дузина касети на седмица и "Завръщането" беше една от тях.
Филмчето ме грабна. Стана ми много мило и хубаво и като видях, че е правено по книга, веднага поисках да я прочета. В местната библиотека намерих първата част (от двутомното издание) и скоро я изгълтах от кора до кора (още си спомням, че въведението беше страшно красиво!).
Може би същото лято прочетох и втората и третата част - по време на една почивка във Варна. Леля ми ми даде пари да си купя подарък за рождения ден и "Властелинът" (онзи, без приложенията) стана мое притежание още при първата обиколка на сергиите. За една седмица беше изчетен - четях на плажа, по време на ядене, до късно вечер, вместо разходки из Морската градина... Просто не можех да го оставя!
В последствие прочетох "Силмарилион" и "Недовършените". По някое време дойде и филма, а накрая, след дълго търсене, открих и "Хобит".

В общи линии това е
Отдавна не съм си чела книжките и се надявам скоро да намеря време и за това, че са ми залипсвали!

[Tanparmaiel]

Аз съм от групата на запалилите се след излизането на филма. Та гледах го, шашнах се, макар че почти нищо не разбрах, но седмици след това в главата ми прескачаха какви ли не прекрасни сцени... Очевидно исках още!

После пак гледах "Задругата" вкъщи, но и от втория път не ми се изясниха напълно нещата. След 13тия или може би 17тия вече знаех половината реплики Бях осми клас, ако не се лъжа, нищо не разбирах :р но усещах някаква магия в този Властелин... Рових се из Интернет, разглеждах, четях, попаднах на nickname-a си Ясно ми стана, че филмът се базира на книга, тя пък се оказа доста солидна. Не знам защо някои се съмняваха, че ще се справя с нея след като я взех назаем и я започнах.

Самото чете беше изключително удоволствие, почти ритуално я отварях и четях Бях решила първо да изгледам филмите и след това да чета съответната част. Ето защо се получаваха доста големи прекъсвания, но не съжалявам изобщо, защото всяка минута, всеки ред е бил специален и изживян с наслада

По-късно прочетох и "Хобит", след това се сдобих и със "Силмарилион", който обаче седи започнат и недочетен от няма да казвам колко време, че много ме е срам. Успокоява ме фактът, че не само при мен се чете по-тежко :р

И до тук Малко по-встрани ми е Толкин и всичко около него напоследък, но това не ми пречи да съм горд потребител на БГТФ

[Oda Nobunaga]

Всичко започна от филмите,след това дойде завлядяващия "Силмарилион"(който все още е номер 1 в личната ми к ласация за най добро пройзведение не Толкин),"Хобит"-а,"Властелина" и т.н и т.н